Понятието „бързата мода“ всъщност е бизнес модел възприет от големите компании в модната индустрия, който предоставя на потребителите евтини (нискокачествени) дрехи изключително кратко време след представянето им на модния подиум. Докато традиционната мода създава колекции два пъти годишно (пролет/лято и есен/зима) бързата мода създава „микросезони“, в които пуска нови колекции всяка седмица, което е 52 пъти годишно. В световен мащаб пазарът на бърза мода е оценен на 106 милиарда долара през 2022 г. и се прогнозира, че ще достигне 185 милиарда долара до 2027 г.
Според множество проучвания през последните години модната индустрия е вторият по големина индустриален замърсител в света.
Модерно робство
Огромна част от производителите на дрехи и обувки днес имат фабрики предимно в азиатски страни (Бангладеш, Индия, Китай, Виетнам и Филипините) заради ниските производствени разходи. Според последните проучвания около 93% от модните марки не плащат справедливо на работниците си и много от тях не могат да си позволят основни неща като прилично жилище, храна и здравеопазване.
Детски труд
Бързата мода не изисква високо квалифицирана работна ръка и поради тази причина в индустрията се използва детски труда. По-голямата част от децата се смятат за “семейни работници” и не получават никакво заплащане. Международната организация International Labor Organization (ILO) изчислява, че близо 170 милиона деца от над петдесет страни са част от производствения процес.
Въглероден отпечатък
Вероятно сте чували за обичайните виновници за високи въглеродни емисии като добива на въглища и петрол. Веднага след това се нарежда модната индустрия. Тя допринася за близо 10% от парниковите емисии годишно, което е повече от съвкупните емисии на всички международни полети и морско корабоплаване за една година.
Микропластмасата в световния океан
Прането на дрехи може да изглежда безобидно, но всеки път когато перете дрехи направени от синтетичен текстил като полиестер и найлон те отделят стотици или дори хиляди пластмасови влакна. За съжаление тези пластмасови влакна се озовават във водните басейни и съставляват приблизително 20-35% от микропластмасата в световния океан. Влакната лесно попадат в морските организми, а оттам и в човешкия посредством храната.
Втори по големина потребител на вода в световен мащаб
В производството на бърза мода се използват около 74 трилиона литра вода годишно. Изчисления показват, че само за един чифт стандартни дънки са нужни до 10 000 литра вода. Това е количеството, което един българин консумира в ежедневието за близо 100 дни.
Една пета от глобалните отпадъчни води
Освен че консумира огромни количества вода индустрията също така замърсява голяма част от нея. Тя е отговорна за 20% от индустриалното замърсяване на водите. Още по-лошото е, че производството на тези компании се намира най-често в развиващи се страни със слаби регулации, в резултат на което отпадъчните води често се озовават във водоеми, застрашавайки водните екосистеми и човешкото здраве като сред най-разпространените са алергии, дерматит и кожни обриви, но и мутации, изменения в репродуктивните органи и цялостна интоксикация.
Петролът като суровина
Производителите на бърза мода използват зашеметяващо количество от 70 милиарда суров петрол годишно при производството на полиестер, което е най-популярната синтетична тъкан в света. Още по-лошото е, че много полиестерни дрехи се озовават на сметищата, а разлагането на материала може да отнеме до два века.
Планини от отпадъци
Жизненият цикъл на тези дрехи се изчислява средно на 20-30 пранета. Чудили ли сте се какво се случва с дрехите, които изхвърляте? Близо две трети от стотиците милиарди дрехи произведени през 2018 година са се озовали на сметищата. В повечето случаи това са нерегламентирани планини от текстил.
Липса на прозрачност
Прозрачността е от съществено значение за намаляване на въздействието на бързата мода върху околната среда и насърчаване на устойчива мода. Въпреки нарастващите доказателства за свръхпроизводство девет от десет водещи марки за бърза мода не разкриват информация за годишното си производство (заплащане на работната ръка, обем на производство, опазване на околна среда).
Заблуда на потребителите
Скорошно проучване сред потребители във Великобритания установи, че масово хората смятат H&M, Nike, Primark, M&S и Amazon за топ 5 на най-устойчивите марки. Част от причината е маркетинг и комуникационната им стратегия. Като големи компании те разполагат с бюджет, който да изразходват за промотиране „зелени инициативи“. Въпреки „зелените“ си претенции техните практики по своята същност са неустойчиви. Да вземем за пример H&M - много хора ги считат за устойчив бранд заради Conscious Collection линията им, програмата за рециклиране и еко-маркетинга. Всичко това обаче е така нареченото „зелено измиване“ (greenwashing). Бизнес моделът на бързата мода никога не може да бъде устойчив, защото разчита на експлоатация и свръхконсумация. Към H&M вече са заведени няколко дела за фалшиви твърдения относно линията Conscious Collection, а в Нидерландия официално бяха осъдени от Netherlands’ Authority for Consumers and Markets за greenwashing.
Ресурси:
Fashion Checker: Wages and Transparency in the Garment Industry, n.d.-a
Fast Fashion Market Value Forecast Worldwide 2022-2027 | Statista, 2023.
https://www.oxfam.org.au/what-she-makes/
Child Labour in the Fashion Supply Chain, n.d-b.
UN Alliance for Sustainable Fashion Addresses Damage of ‘Fast Fashion,’ 2019
The State of Fashion 2023: Holding Onto Growth as Global Clouds Gather, 2022
UN Alliance for Sustainable Fashion Addresses Damage of ‘Fast Fashion,’ 2019
Niinimäki, K., Peters, G., Dahlbo, H., Perry, P., Rissanen, T., & Gwilt, A. (2020).
The environmental price of fast fashion. Nature Reviews Earth & Environment, 1(4), 189-200).
How We Use Water | US EPA, 2023).
Fast Fashion Transparency Index, 2022
Conca, 2015a
Style That’s Sustainable: A New Fast-fashion Formula, 2016
https://ethicalhour.com/ethicalbusiness/business-sector-news/fashion/fast-fashion-giant-hm-adjusts-eco-labels-amid-greenwashing-crackdown/
https://www.capital.bg/biznes/stoki_i_prodajbi/2023/03/04/4456228_modnata_industriia_e_vtoriiat_po_golemina_industrialen/
