Ако погледнете етикета на детско яке за дъжд, бански или раница, вероятността да срещнете думата „полиестер“ е огромна. И има причина. Той е лек, съхне бързо и издържа почти на всичко, на което децата могат да го подложат. Проблемът - че е пластмаса.
Какво всъщност е полиестер
Синтетично влакно, което най-често се произвежда от PET – вид пластмаса, позната ни най-вече от бутилките за вода.
От един и същ материал могат да бъдат направени както пластмасова бутилка, така и фини влакна, от които след това се произвежда текстил. За производството на обикновен полиестер се използва нова суровина (нефт). При рециклирания идеята е да използваме материал, който вече съществува.
Как пластмасата се превръща в плат
При механичното рециклиране пластмасата първо се сортира и почиства, след което се раздробява на малки частици. После се разтапя и от получения материал се изтеглят фини влакна. От влакната се прави прежда, от преждата – плат. И накрая нещо, което е било бутилка за еднократна употреба, може да се "прероди" като яке. Това е доста добър пример за втори живот на материал, който иначе просто би бил изхвърлен.
Защо изобщо ни е нужен полиестер
Защото понякога памукът просто не върши работа. За якета, бански, раници, които трябва да са леки, бързосъхнещи или устойчиви на вода, синтетичните влакна имат много по-практични качества.
Затова при Turtledove London и Frugi например ще срещнете рециклиран полиестер точно там, където качествата му имат смисъл и функция. Идеята не е да го използваме на всяка цена, а когато реално ни трябват неговите качества, да използваме вече съществуващ материал.
Има ли разлика в самия плат
За човека, който носи дрехата – почти никаква. Рециклираният полиестер може да бъде здрав, лек и бързосъхнещ точно като обикновения. Може да е гладък, пухкав, тънък, плътен или непромокаем – зависи как е произведен платът. И също както при памука, материалът върху етикета не определя сам по себе си как ще изглежда или ще се усеща дрехата.
Проблем, който не изчезва
Рециклираният полиестер продължава да бъде синтетично влакно. Тоест при пране може да отделя малки пластмасови частици – микропластмаса. И това е важно да се каже, защото иначе „рециклиран“ лесно започва да звучи като „напълно безпроблемен“.
Но не е.
Затова съществуват и марки като Guppyfriend, които търсят начини по-малко микропластмаса да попада във водоемите. Освен специализираните продукти, които разработват, те дават и няколко съвсем прости съвета: да перем синтетичните дрехи по-рядко, на по-ниска температура и с по-ниски обороти.
А най-практичният съвет – ако непромокаемият панталон има само кал по коленете, вероятно няма нужда веднага да влиза в пералнята. Мокра кърпа често върши чудесна работа.
Рециклиран значи ли безкрайно рециклируем
Не. Тук също има нюанс. Качеството на материала може да се влоши при многократно механично рециклиране, а дрехите често са направени от смеси от няколко вида влакна, което допълнително усложнява процеса. Затова текстилното рециклиране все още далеч не е толкова просто, колкото ни се иска. Но когато можем да използваме вече съществуваща суровина вместо нова, това все пак има смисъл.
Органичен памук или рециклиран полиестер
Зависи какво купуваме. За тениска бих избрала органичен памук. За яке за дъжд – не бих. Това са различни материали с различни качества и няма особен смисъл да ги караме да се състезават.
По-важното е да знаем защо са използвани. И когато видим „recycled polyester“ върху етикета, да разбираме какво означава – не още пластмаса и не магически „еко“ материал. Просто начин да използваме отново нещо, което вече сме произвели.